Иван Бунин Светло, как днем Светлее, сякаш ден

Красимир Георгиев
„СВЕТЛО, КАК ДНЕМ...”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СВЕТЛЕЕ, СЯКАШ ДЕН

Светлее, сякаш ден, но сянка плува
край храста гол. Сред сребърна трева
луна небесна тайнствено рисува
сияние над тъмната глава.

Там спрял, потърсих твоя взор прощален,
в сърцето студ таеше мъртвина –
лика ти блед, загадъчно печален,
не различих под бледата луна.


Ударения
СВЕТЛЕЕ, СЯКАШ ДЕН

Светле́е, ся́каш де́н, но ся́нка плу́ва
край хра́ста го́л. Сред сре́бърна трева́
луна́ небе́сна та́йнствено рису́ва
сия́ние над тъ́мната глава́.

Там спря́л, потъ́рсих тво́я взо́р прошта́лен,
в сърце́то сту́д тае́ше мъртвина́ –
лика́ ти бле́д, зага́дъчно печа́лен,
не различи́х под бле́дата луна́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Бунин
СВЕТЛО, КАК ДНЕМ...

Светло, как днем, и тень за нами бродит
В нагих кустах. На серебре травы
Луна с небес таинственно обводит
Сияние вкруг темной головы.

Остановясь, ловлю твой взор прощальный,
Но в сердце холод мертвенный таю –
И бледный лик, загадочно-печальный,
Под бледною луной не узнаю.

               1901 г.




---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романът „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборникът „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.